Църква „Свети Никола“

Църквата „Св. Никола“ се намира от дясната страна на река Отиня, под южната част на средновековния град Исар. На мястото на сегашната църква съществувала друга, която в литературата се споменава като Сифиева църква, построена през 1341 г. и била метох на Лесновския манастир. Цар Душан я дарил на Злетовската епископия, а през 1381 г. Константин Деянович я приложил към Хилендар. Смята се, че църквата се е намирала на мястото на днешната църква, посветена на същия светец. Сегашната църковна сграда е обновена и изградена през 1867 г. на мястото на старата, посветена на същия светец – Св. Никола.

За обновяването/изграждането на църквата свидетелства и плочата, вградена над главния западен вход, чийто текст гласи, че църквата е построена по времето на митрополит Кюстендилски и Щипски Игнатий, на 10 май 1867 г.

Църквата е построена от протомайстора Георги Новаков Джонгар, син на прочутия дебърски майстор Новак Джонгар. Неговата строителна дейност се развива през втората половина на XIX век и той изгражда повече църкви в Македония, Сърбия и България.

Църквата е в основата си трикорабна базилика, покрита с портици от западната, северната и южната страна, които на първия етаж преминават в галерия, в чието пространство се намира женската църква. От западната страна галерията е на два етажа. Централният кораб е подчертан и покрит с три купола, а страничните с полуцилиндрични сводове. От източната страна църквата завършва с три многоъгълни апсиди. В конструкцията на сградата страничните стени са масивни, колоните във вътрешността са дървени, покрити с рабиц и измазани. Сводестата конструкция, куполите и страничните полуцилиндрични сводове са изработени от рабиц, измазани и боядисани.

Църквата е монументална и просторна, а по вътрешния и външния си вид е много подобна на църквата „Света Богородица“ в Ново село, Щип, построена от Андрея Дамянов. Западният портал е украсен: вратата е резбована, а над нея, в пясъчник, е изпълнена фигуративна и растителна декорация.

Интериорът на църквата е украсен със стенописи по сводовете, фрескови икони и голям иконостас с икони, изработени от македонския иконописец Димитър Андонов Папрадишки (1869 г.), както и стенописи в олтарната част, изработени от иконописеца Костадин Иванов Вангелов от Щип. Иконостасът и балдахинът са изработени от бащата на Папрадишки, Андон Китанов, а владишкият трон е дело на известния миякски резбар Димитър Станишев.

Пространството на галерията на първия етаж се състои от три крила: северно, южно и западно, които са оформени над открития портик, обграждащ църквата на партера. Общата площ на галерията е 270 м². Височината от пода до тавана е 2,90 м. Подът е дървен, „корабен тип“, поставен върху подгреди, които се опират на масивните стени на портиците. Таваните са оформени с дървена гредична конструкция, тръстика и мазилка. Северното и южното пространства от източната страна завършват с параклиси, разделени от дървени иконостаси с идентична конструкция. И трите пространства към наоса завършват с колонада от кръгли колони, свързани помежду си с арки от лека конструкция. Колонадата е покрита с дървен парапет с решетъчен дървен елемент. От западната страна галерийното пространство е разширено с пет овални ниши, издадени към нефа. Галерията е осветена от прозорци и е достъпна чрез дървени стълби, поставени върху каменно плато в югозападния ъгъл на църквата. През 1990 г. галерийното пространство е превърнато в изложба на икони и предмети, а през 2007 г., след консервационни интервенции, е оформена „Галерия на иконите“.

Компоненти на имота:

Иконостас – със следните елементи: резбовани царски двери, северни и южни врати; големият кръст с изрисувано разпятие на Христос и още две разпятия (едно северно и едно южно) върху иконостаса; отляво и отдясно на кръста е изобразен дракон – символ на победения грях, върху който са поставени иконите в цял ръст на Света Богородица и Свети Йоан.

Икони – престоли: „Свети пророк Илия“, „Свети Пантелеймон“, „Свети Архангел Гавраил“, „Свети Атанасий“, „Рождество Христово“, „Свети Николай“, „Света Богородица с Христос“, „Исус Христос“, „Свети Йоан Предтеча“, „Преображение Христово“, „Трима светители“, „Свети Архангел Михаил“, „Свети Спиридон“, „Свети Архангел Симеон“.

Икони за целуване: „Света Неделя“, „Свети Пантелеймон“, „Свети Атанасий Александрийски“, „Рождество Христово“, „Свети Николай Чудотворец“, „Богородица с Христос“, „Исус Христос“, „Свети Йоан Предтеча“, „Преображение Христово“, „Трима светители“, „Свети Спиридон Чудотворец“, „Свети Великомъченик Георги“.

Малки иконостасни икони: „Възкресение Христово“, „Свети Игнатий“, „Свети Харалампий“, „Свети Ефрем“, „Свети Антоний“, „Свети Василий Велики“, „Цар Константин и императрица Елена“, „Рождество Христово“, „Свети Георги“, „Успение на Света Богородица“, „Възкресение на Лазар“, „Среща“, „Рождество на Пресвета Богородица“, „Свети апостол Петър“., „Свети Йоан Богослов“, „Кръщение Христово“, „Преображение Христово“, „Благовещение“, „Свети Йосиф Красиви“, „Свети Йоаким Осоговски“, „Свети Гавраил Лесновски“, „Света Троица“, „Обезглавяване на Свети Йоан Кръстител“, „Света Параскева“, „Свети архидякон Стефан“, „Света Варвара“, „Свети Сава“, „Света Екатерина“, „Въведение в храма на Богородица“,„Събор на 12-те апостоли“, „Свети Теодор Тирски“, „Свети Арсений“, „Свети отци“, „Свети Йоан Рилски“, „Свети апостол Симеон“, „Свети апостол Тома“, „Свети пророк Илия“, „Свети апостол Яков“, „Свети евангелист Лука“, „Неверието на Тома“, „Свети евангелист Матей“, „Свети Атанасий“, „Свети апостол Павел“, „Свети Йоан Предтеча“, „Свети Спиридон“, „Свети евангелист Марк“, „Свети апостол Филип“, „Свети апостол Андрей“, „Свети Димитрий“, „Свети апостол Вартоломей“, „Свети Козма и Дамян“, „Свети Пантелеймон“, „Свети Йоан“, „Исус Христос“, „Вратите са затворени“, „Свети Симеон архиерей“.