Църква „Свети Спас“

Църквата „Свети Спас“ е построена през втората половина на XIV век, когато е била и изографисана.

Според най-стария запис за тази сграда – грамотата на Константин Драгаш (Деянович) от 26.03.1388 г. – научаваме, че църквата е построена от войвода Димитър преди 1388 г., което означава, че църквата е съществувала в споменатия период на XIV век и е била изографисана. В същата грамота изрично се споменава игумен, което свидетелства, че по време на основаването си „Свети Спас“ е била манастирска църква.

След обновяването на църквата през 17 век, редовните църковни служби продължават, както се вижда от издълбаните надписи по стените за смъртта на нейните свещеници: свещеник Йован (1659 г.), свещеник Илия (1664 г.) и протоиерей Ефрем (1734 г.).

Има малко данни за „Свети Спас“, с помощта на които би могла да се реконструира точно нейната история. Има обаче достатъчно индикации да се предположи, че църквата е била непрекъснато „жива“ през цялото време на построяването си. Това се потвърждава от факта, че в „Поменика“ на Зографа, който е бил грижливо съхраняван в периода 1527–1728 г., са споменати много християни от Ново село, които са правили дарения на зографските монаси. Икономическата мощ и религиозната преданост на жителите на Ново село се демонстрират най-добре от факта, че високият минимум от 10 сребърни монети е даден от 19 вярващи, за да бъдат въведени в „Поменика“, сред които и един занаятчия – игуменът Бошко.

Църквата се отличава със стройни архитектурни форми, скромна, но внимателно изпълнена фасада, с пропорционално много тесни отвори и стенописи с различно качество, произхождащи от два различни периода. Според исторически данни архитектурата на църквата е запазена в оригиналния си вид, с изключение на части от покривната конструкция, които показват многократно припокриване на църквата с изграждането на надвеси над корнизите.

В основата си църквата е малка еднокорабна сграда с тристранна апсида отвън и полукръгла отвътре, с размери 7,80 × 3,80 м и височина 5,50 м. Основите ѝ лежат директно върху скалата, което е особено видимо от северната страна. Изградена е от зелен пясъчник с парчета тухли. Северната, южната и западната фасади са плоски, игриви с плитки ниши, докато източната фасада е украсена от по-ниско разположена апсида.

Покривната конструкция е решена с полукръгъл свод, покрит с каменни плочи, под който има назъбен венец, който първоначално е бил двуредов. Най-горните части на сградата над венца са зазидани – по времето, когато църквата е била покрита с каменни плочи, а според някои автори се смята, че първоначално е била покрита с оловна ламарина.

На източната фасада, над ниската врата, през която се влиза в църквата, има плитка ниша с полукръгъл завършек със назъбена тухлена зидария, където е изобразен светецът, на когото е била посветена църквата, но с течение на времето стенописът е унищожен.

Осветлението в църквата е минимално и е решено с една бифора на източната стена и една монофора на апсидата, докато малкият отвор във формата на монофора от западната страна е затворен по времето, когато църквата е била пребоядисана, и сега е видим само отвън. В олтарното пространство, освен олтарната апсида, има и малка ниша на мястото на проскомидията, докато нейният еквивалент на мястото на дяконикона не съществува.

Подът в църквата е от каменни плочи и е под нивото на земята при входа, така че в църквата се влиза по каменно стълбище.

Стенописите са от два периода: първият слой датира от времето на построяването на църквата (XIV век), а вторият – от времето на нейното обновяване няколко века по-късно. Оригиналната живопис от XIV век присъства върху полукръглия свод, върху пояса непосредствено под свода и в тимпанните пространства на източната и западната стена. Характеристиките на средновековното изкуство и стенописите в Щип са най-разпознаваеми в композицията. „Преображение“, която има класически палеологичен модел – видим в обработката на драперията на фигурите и правилните форми на главите. Същевременно лицата на ангелите са поставени в полупрофил, с подчертани кръгли очи и прибрани брадички. Останалите фигури имат малки кръгли очи, заоблени зеници, спокойни и мирни лица с добродушен поглед, големи чела, отчетливо месести носове, вълниста коса и бради и физически силен гръден кош.

Представлението на Света Троица с три глави, както в „Свети Спас“, е много рядък пример през XIV век. В литературата до момента обаче тази картина не е виждана детайлно или напълно представена, а още по-малко точно дефинирана, но не противоречи на картината от третата четвърт на XIV век. Иконографията не притежава отчетливо качество, но талантът на зографа е забележим. С провеждащите се проучвания и реставрация се очаква стенописите да бъдат по-точно дефинирани стилово.

По-младата живопис в църквата е създадена през 1601 г., благодарение на иконописа Йован, както се вижда от стенописния надпис вътре в църквата, написан на славянски език над западния вход. Живописът обхваща пояса от стоящи фигури и две хоризонтални зони по страничните стени. На свода интервенциите са видими в фоновете и надписите, както и върху бюстовете на пророците. Живописът на иконописателя показва солидна рисунка и приятен колорит, използвайки подобни цветове като иконописателя от XIV век. На местата, където композициите от XIV и XVII век се сливат, иконописецът умело е адаптирал колорита си към оригинала, така че е трудно да се види разделянето на двете картини.

Цялостната тематична програма на стенописите е подобна на темите на стенописите от XVI и XVII век в по-малки църкви. Както и в останалите, и в тази църква – освен стоящите фигури – е изписан цикълът „Големите празници и Страстите Христови“, а в короната на свода са изобразени големи бюстове, които имат ред пророци от двете си страни.

Компоненти на ценността:
Стенопис от XIV и XVII век.