Паметник на Евреите

В миналото Щип е бил дом на много еврейски семейства. Заселването на евреите в град Щип започва през 1498 г. Според един османски сумарен пописен дефтер от 1512 г. в Щип са живеели 38 еврейски семейства, дошли от Солун. През 1899 г. еврейската общност достига своя максимум от 800 евреи. След това броят постепенно намалява, до навечерието на Втората световна война, когато в Щип живеят около 140 еврейски семейства.

Евреите в Щип са живели на сравнително малко и тясно градско пространство, в най-строгия център на града. Еврейските къщи са били приземни и едноетажни. По-голямата част от тях са били концентрирани на мястото на днешния площад, по-точно при хотел „Оаза“ до Центъра за култура „Ацо Шопов“. Тази част от града е носела името Еврейска махала. Тук се е развивала тяхната стопанска и обществена дейност. Те са имали свои институции, синагога и собствено училище. Едно от местата за събиране на евреите от Щип е бил и еврейският клуб, където са се четели вестници, списания, книги и други еврейски издания. Сред културно-образователните дейности особено се откроява работата на аматьорската драматична секция на еврейската младеж. В Щип през 1929 г. е съществувал и еврейски младежки хор. Под името „Хакоах“ е съществувал и еврейски младежки футболен клуб. В периода 1937–1938 г. е създадено дружеството „Хашомер Хацаир“, което обединява младите евреи в града. Животът на еврейското население, както и на цялото македонско население, се променя след 6 април 1941 г., особено след извършената българска окупация.

Съзнателното физическо унищожаване на цялото европейско еврейство по време на Втората световна война е израз на болната амбиция на Адолф Хитлер да изгради „Хилядолетния германски райх“.

През нощта между 10 и 11 март 1943 г. градовете Щип, Скопие и Битоля са блокирани от българската армия и полиция, а на 11 март в четири часа сутринта всички щипски евреи – мъже, жени и деца – са събрани, първо претърсени до голо и ограбени, а след това прехвърлени в импровизирания лагер в Монопола в Скопие. Депортирането на евреите от Македония в лагера Треблинка в Полша от Монопола в Скопие е организирано от германските и българските фашистки органи с три влака. Вторият влак, който тръгва на 25 март с част от скопските, всички щипски и група битолски евреи, пристига в Треблинка на 31 март 1943 г. в 18:30 часа. Всички евреи от Македония са депортирани в лагера Треблинка в Полша, тогава под германска окупация, където са умъртвени в газови камери. От Треблинка не се връща никой и не остава нито един свидетел, който да разкаже за ужасите от унищожението на еврейското население от Македония.

През втората половина на септември 1943 г. Треблинка престава да съществува. Газовите камери са унищожени, а бодливата тел е премахната. Мястото, където са извършвани масовите убийства, е изгорено, върху него са изградени къщи и ферми и са засети ниви с цел да се прикрие престъплението.

В чест на депортираните евреи от Щип, в центъра на града, на мястото на бившата еврейска махала, през 1985 г. е издигнат паметник, дело на художника Методий Андонов. Паметникът символизира житейския път на евреите, трагично прекъснат през март 1943 г. На паметника са изписани имената на всички щипски евреи, които са депортирани и убити в Треблинка.